Какво е ревматизъм
Заболяването ревматизъм представлява нфекциозно-алергично заболяване, което се причинява от бактерия наречена бета хемолитичен стрептокок от група А. Бактериалната инфекция с този микроорганизъм води до развитие на гнойна ангина. Когато тази гнойна ангина продължи дълго време тя може да се усложни с ревматизъм. Не всяко гнойна ангина се последва от ревматизъм, а само продължителната и не добре лекувана ангина причинена от бета хемолитичен стрептокок от група А.
Причини за ревматизъм
След като обикновената възпалителна реакция не може да се справи с даден бактерия тогава се намесва система. Това означава, че в борбата със стрептокока организмът залага на производството на антитела от плазмоцитите (активираните В лимфоцити). Тези клетки за около десетина дни произвеждат голямо количество антитела (имуноглобулини), насочени срещу стрептокока в гърлото. Антителата се придвижват чрез кръвния ток до всички тъкани на тялото, за да търсят и унищожат причинителя на възпалението (стрептокока). Този микроб обаче притежава повърхностни антигени (мембранни белтъци), които са напълно сходни с някои антигени на човешките тъкани. Така например, М-протеина на стрептокока е почти еднакъв с белтъка миозин от мускулните клетки на човека; хиалуронатната капсула на бактерия е идентична по строеж и състав с човешката хиалуронова киселина, която присъства повсевместно в организма като основна съставка на съединителната тъкан.
Това сходство „обърква” антителата и те не са в съсояние да разграничат стрептококите от клетките на нормалната тъкан. Вследствие на това те освен към стрептотококите в гърлото, те започват да разрушават и нормалните клетки в човешкото тяло. Тези кръстосано-реагиращи антитела, които могат да се открият в серума.
Засягани от ревматизъм органи
Органите мишени на антителата при ревматизъм са сърцето, ставите, нарвната система и кожата. Най-голяма диагностична стойност има ставното засягане, но то не оставя трайни увреждания. За сметка на това засягането на сърцето може да инвалидизира пациента за цял живот.
Сърце – Ревматичен кардит
Уврежданията на сърцето ангажират и трите слоя на стената – перикард (сърдечната торбичка и външната повърхност на сърцето), миокард (сърдечен мускул) и ендокард (вътрешната обвивка).
Перикардит
Външната обвивка (перикарда) се засяга под формата на остро фибринозно възпаление. Повърхността на сърцето се покрива с белезникав налеп, който може да се източи на нишки и сърцето да добие ресничест вид.
Миокардит
Ангажирането на миокарда (сърдечния мускул) от възпалителния процес води до развитието на ревматизмален миокардит. Типичната морфологична картина се представя от грануломатозна възпалителна реакция в сърдечния мускул.
Ендокардит
Засягането на вътрешната обвивка на сърцето при ревматизъм протича през няколко фази:
- Начален ендокардит -клапните платна са сочни, набъбнали и промяна на основното вещество на съединителната тъкан. Микроскопските промени се владеят от разрехавяване на тяхната строма и промяна на основното вещество на съединителната тъкан, което се доказа чрез реакцията метахромазия при оцветяване с Толуидин блау. Променените тъкани променят основния цвят на синята боя и се багрят виолетово.
- Верукозен ендокардит – струята на кръвния ток, преминаваща през сърдечните кухини е най-силна в центъра на потока. Там се намират ръбовете на клапните платна, които вече са увредени при началния стадий на ревматичното възпаление. Клетки по ръбовете на платната биват излющени от силата на кръвния ток това води до активиране на системата на кръвосъсирване и на мястото на отпадналите ендотелни клетки се образуват тромботични наслоения, които изглеждат като брадавички по ръбовете на клапните платна.
- Фиброзен ендокардит – разрастването на съединителна тъкан в клапните платна като изход от възпалителния процес води до деформации на клапите и развитието на сърдечни пороци. Клапните пороци при ревматизъм ангажират най-често митралната клапа и на второ място клапата на аортата. В зависимост от начина на деформация на клапните платна се формират два основни вида пороци – стеноза и/или инсуфициенция. Стеноза – стеснение на клапния отвор поради срастване на клапните платна. Това стеснение не позволява постъпването на достатъчно количество кръв в съответната сърдечна кухина. Инсуфициенция – недостатъчно плътно затваряне на клапните платна, което позволява връщане на кръвта в съседната сърдечна кухина.
- Възвръщащ се ендокардит – ако последва нов пристъп на ревматизъм и процесът се повтори отначало върху вече деформирано клапно платно, това задълбочава и утежнява клапните пороци.
Стави – Мигриращ полиартрит
засягането на ставите при ревматизъм се на рича мигриращ полиартрит. Увреждат се се големите стави – колянна, глезенна, лакътна, гривнена. Засегнатат става е оточна, зачервена и силно болезнена. След две-три седмици симптоматиката отзвучава и възпалението се прехвърля върху друга става. Затова артритът се нарича мигриращ.
Кожни прояви при ревматизъм
кожните прояви при ревматизъм са под формата на:
- Розово-червени, отчасти пръснати петна по тялото, особено около пъпа.
- Подкожни възли
- Червено-сини петна, болезнени при натиск и разположени обикновено по подбедриците.
Нервна система – Хореа минор (на Сиденхам)
Развива се като късна проява на ревматизъм и се изразява в неконтролирани движения на ръцете и прояви на несръчност у децата. Те разсипват супата, чупят съдове, почват да пишат грозно и др.
Симптоми на ревматизъм
Симптомите на започващ ревматизъм винаги се развиват от 2 до 4 седмици след прекарана гнойна ангина. Това е времето необходимо на имунната система да образува и натрупа достатъчно количество антитела в кръвта. Тези симптоми са:
- Повишаване на температурата.
- Главоболие.
- Изпотяване
- Сърцебиене.
- Оток и болки в големите стави, които мигрират от става в става.
Когато подобни симптоми се появат скоро след прекарана гнойна ангина трябва незабавно да се направят изследвания, за де се изключи ревматизъм.
Внимание! Ревматизм може да се развие и незабелязано, подмолно. Единствената му проява може да бъде общо неразположение и субфебрилна температура (37,2 – 37,40С). Други скрити прояви биха могли да бъдат подкожни ревматизмални възли и червени петна по кожата. Засягането на нервната система също може да даде симптоматика с ценна диагностична стойност. Промяната в почерка на ученик може да бъде белег на начеващ ревматизъм.
Превенция от ревматизъм
За предпазване от ревматизъм е най-важно своевременото и правилно лечение на гнойните възпалителни процеси в устната кухина и гърлото.
Лечение на гнойна ангина
Гнойните ангини се лекуват с антибиотици, но предписани от лекар. Самолечението е също толкова опасно колкото и липсата на лечение. След приключване на курса с антибиотична терапия е редно да се направи контролен преглед, за да се види дали гнойната ангина е оздравяла.
Решението за премахване на сливиците трябва добре да се обмисли, защото те не са излишен орган. Когато това се налага то следва да се прави под антибиотична закрила. Същото важи и при вадене на зъби.
Ако видеото ви е било полезно можете да разгледате и да харесате страницата на zdrave-bg.eu
No Comments