Здравейте. Kазвам се Галя Мутафова и съм психотерапевт с 7 годишен опит в лечението на хранителни разстройства (анорексия, булимия, преяждане). Но съм също и човек, преминал през ада на анорексията и булимията и смея да твърдя, че познавам добре странните завои на тези болести. Казали са ви, че ядат нормално , че не повръщат, че са добре. Но вие намирате сигнали на болестта и това, че ви лъжат. Сигурно се чувствате много гневни заради лъжите. Също така безпомощни . И на вас не ви се иска това да е реалността и проблемът да продължава. От всички тези чувства ви иде да крещите, да питате докога ще продължава, да плачете, да обвинявате, да заплашвате. НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА! Лъжите са част от заболяването. Самото ви дете се надява нещата да приключат, но после болестта пак се завръща. То има нужда от подкрепа и сигурност. С крясъци само ще го накарате то да се почувства виновно, отчаяно и много самотно, с което бихте го вкарали в още по-голяма депресия и бихте предизвикали още по-голямо нежелание да споделя с вас. С цел преодоляване на заболяването е добре вие да знаете какво се случва с детето ви. Правилен подход : Заявете, че разбирате колко му е трудно. Заявете, че не е важно дали лъже вас, но е най-лошото, че се опитва да скрие от себе си истината. Заявете готовност да поговорите за това как се чувства и какво се случва с него. Не го притискайте. Просто бъдете отворени, покажете загрижеността си и това, че ви пука. Но оставете инициативата (то само да реши да започне да ви споделя) в негови/нейни ръце .