Конфликтни ситуации с деца болни от анорексия и булимия
Детето болно от анорексия и булимия в казва, че яде нормално, че не повръща, че едобре. Но вие намирате сигнали на болестта и това, че ви лъжат.
Сигурно се чувствате много гневни заради лъжите. Също така безпомощни . И на вас не ви се иска това да е реалността и проблемът да продължава. От всички тези чувства ви иде да крещите, да питате докога ще продължава, да плачете, да обвинявате, да заплашвате.
НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА!
Лъжите са част от заболяването. Самото ви дете се надява нещата да приключат, но после болестта пак се завръща. То има нужда от подкрепа и сигурност. С крясъци само ще го накарате то да се почувства виновно, отчаяно и много самотно, с което бихте го вкарали в още по-голяма депресия и бихте предизвикали още по-голямо нежелание да споделя с вас. С цел преодоляване на заболяването е добре вие да знаете какво се случва с детето ви.
Правилен подход :
Заявете, че разбирате колко му е трудно. Заявете, че не е важно дали лъже вас, но е най-лошото, че се опитва да скрие от себе си истината.
Заявете готовност да поговорите за това как се чувства и какво се случва с него.
Не го притискайте. Просто бъдете отворени, покажете загрижеността си и това, че ви пука. Но оставете инициативата (то само да реши да започне да ви споделя) в негови/нейни ръце .
Поредно нежелание за хранене, отказ да се храни нормално.
На масата сте. Детето ви не иска да се храни или вие виждате анорексичен или друг начин на хранене. Вбесявате се или се чувствате отчаяни. Обикновено започвате разговор за храната, защо не иска да яде, няма ли да хапне още малко и т.н.
Ако разговорът тръгне така, конфликтът е готов!
Правилен подход:
Вечерите ви трябва да са място не само за храненене, а и за контакт между вас. Всеки да каже как му е минал деня, да се посмеете на нещо или да обсъдите нещо. Това представлява нормалната семейна вечеря. Тя сплотява. Така всеки има усещане за семейство.
Това е много нужно и на детето ви. Говорете за различни неща. Въвлечете го в теми на разговор. Може да са злободневни теми. Не говорете за храна. Отнесете се с уважение към мнението му или нещата, които говори.
Така масата за хранене ще стане по-малко страшна, а дори може да стане желано място за събиране.
Ако вие не правите забележки относно храната, то най-вероятно ще сяда на масата с вас и няма да страни , а това вече е голяма победа!
Започва да налага своето мнение какво трябва да се яде в къщи. Забранява да се купуват, ядат, готвят определени неща.
Това е болестно състояние. Сигурно отказа ви да изпълнявате тези изисквания ще предизвика скандали.
Необходимо е да знаете обаче, че такива изисквания не би следвало да се спазват. Момичето и момчето трябва да разберат, че те имат проблем с храненето , не вие. От страх да няма поредния скандал не влизайте в капана да ограничавате себе си, съпруга си или другото си дете. Това не е обич, това е приемане на болестта за семейна.
Правилен подход:
Заявете, че вие имате различно възприемане за храната. Бисквитата, бонбонът, тортата не са ви врагове, нито приятели. Това е просто храна. Разбирате ,че тя има различно разбиране, страхове, вини по-отношение на храната. Заради това може да потърси помощ, но не и да разболява цялото семейство. Вие не желаете да се разболявате, желаете всички да са здрави.
Не са важни дори точните думи ,а посланието, което следва да е:
Разбирам те, но не мога да бъда твой съучастник в болестта.
Какво да правите при крайно враждебно отношение при деца с анорексия и булимия.
Крайно враждебното отношение се появява , когато вие се натрапвате много. Това е сигнал, че трябва да дадете пространство.
Оттеглете се. Кажете : „ Добре, виждам че не желаеш да говориш. Уважавам правото ти.”
Оставете детето само да пожелае контакта с вас. А това ще се случи. Тогава може и вие на свой ред да кажете какво мислите и чувствате, разбира се, без да обвинявата, както и да чуете, какво то мисли и чувства.
Колкото до изблика на гняв – това е добър знак, защото в пълната тъмнина на анорексията, детето насочва агресията към себе си, а не към другите.
Ако усетите ,че нещата излизат от контрол и агресивното поведение е крайно връждебно и постоянно , потърсете специалист.
Защо въпреки опасността от смърт, е важно да говорите на детето, без да крещите и притискате.
Родители се страхуват безумно от възможността за смърт на детето. Това наистина е едно от най-страшните неща, които човек може да преживее. Това, което се случва, когато изпитвате този страх, е да действате неадекватно. Страхът ви кара да притискате, да избухвате в гняв , плач, когато се срещнете с ъс симптомите на болестта. Страхът ви кара и да заплашвате, да лъжете, да се чувствате безсилни.
Всичко това има следните последствия :
От една страна това ядосва детето ви безкрайно. То вижда един нездрав и незрял родител, който окачествява по-скоро като луд.
От друга страна в тези конфликти, то най-често се чувства неразбрано, защото акцентът е върху това вие какво искате от него, вие как се чувствате, вие как виждате нещата, а не върху неговите преживявявания, мисли, емоции. То се чувства по-скоро виновно, че е болно, което му причинява още страдания и го кара да се чувства ужасно самотно.
Това е същото, както да сте болен от грип и да започнат да ви се карат, че причинявате страдания и неудобства на другите. Как ще се чувствате?
Третата слаба страна на такова поведение е, че често анорексията, булимията са неосъзнати наказателни поведения на момичето или момчето. Това е техният начин поне за миг да усетят, че вие изпитвате емоции към тях, това е и техния начин да ви накарат да съжалявате за отношението ви към тях в миналото. Това е начин да постигнат власт над вас, да ви кажат „Не. Ето там не можеш да се бъркаш. Там в болестта аз съм свободен. Ти нямаш контрол над мен.” Ето защо чрез страхът от смърт вие сте лесна плячка и се превръщате в жертва, на неосъзнатото желанието за мъст.
Какво да направите при подобни случаи на анорексия и булимия?
Поведението на отхвърляне, безсилие, умоляване, няма да ви помогнат. Това ,което децата ви искат е да ги чуете. Да говорите с тях трезво, като възрастен с възрастен. Да им признаете правото да „коват” живота си. Да изразите готовност за подкрепа, когато те са заявили нужда. Да кажете това ,което мислите, без да обиждате и наранявате , а с разбиране. Да сте готови да чуете и тях. Само чрез диалог ще стигнете до решение, не чрез монолог. Важното като родител е да спечелите детето, а не да го отблъсквате.
- Когато детето не желае да говори….Оставете го намира. Изчакайте малко след известно време ден, седмица, детето само ще ви потърси и тогава думите ви няма да се счетат за натрапени.
- Когато сте допуснати….Заявете че искате да помогнете. Бъдете добронамерени. Изслушвайте и непрекъсвайте. Покажете разбиране към емоциите на детето (Разбирам че си гневен, разстроен, обезпокоен и т.н.).
- Невербално изразете съчувствие
- Сядане в една поза с него.
- Докосване ако позволи
- Глас , който е с височина колкото неговата
- Споделете собствените си чувства, объркване и желание да потърсите заедно специалист
- Търсете кооперация не насилие: Искаш ли да се обадим на…, знаеш ли видях много хубава статия за… искаш ли да я прочетеш…
Ако усетите, че поведението ви предизвиква по-скоро отчуждение, агресия у детето консултирайте се със специалист.
Ако това видео ви е било полезно и имате нужда от допълнителна информация относно заболяванията анорексия и булимия можете да се свържете с нашия психолог Галя Мутафова на сайта feelgood.bg
За Автора - Галя Мутафова
Казвам се Галя Мутафова и съм дипломиран психолог и магистър по „Социална психология”. Вярвам, че да си психотерапевт е огромна отговорност, затова и преминах четиригодишна специализация по психотелесна терапия към Института за психотелесна терапия, гр.София. Обучение сертифицирано от Европейската асоциация по психотерапия. В него изучих методи в лечението на различни видове заболявания като депресия, тревожност, анорексия, булимия, както и в семейната терапия. Но опита ми в терапията не идва само от книгите, учебниците и многобройните тренинги, в които съм градила себе си като личност и терапевт. Опитът ми идва от „първоизточника”, т.е. от мен самата. Прекарах повече от 5 години в борба с едно от най- коварните и смъртоносни заболявания – булимия (За тези, които не знаят: ядеш и повръщаш, а целия ти живот се върти само около харната и нищо, нищо друго. Успеваемостта на лечение в световен план е 35 %). Затова мога да твърдя, че познавам болката, борбата за оцеляване, както и „странните завои” на нашата психика не само отвън, не само на книга, но и отвътре. Познавам първоначалното неразбиране какво ти се случва, милиардите безуспешни опити да приложиш вече познатите ти схеми; разочарованието; затъването; опита да се приспособиш към проблема; рушенето на важни взаимоотношения; неразбирането, което получаваш от света. Опитът ми показа, че тези преживявания са характерни за всеки, който е изправен пред тежка криза в живота си. Независимо какво причинява тази криза- тревожност, зависимости, семейни проблеми, депресия, физически проблеми. От нея се излиза, прибавяйки си нови познания, нови навици и нови поведения към външния свят. Само така е възможно да излезем печeливши, да се преборим с проблемите и да сме по-щастливи отпреди. Вече шест години помагам на моите клиенти да извървят собствения си път на „оздравяване”. Сертифициран НЛП-мастър съм и част от екипа на Института по НЛП, където водя тренинги: ”Как да влияем на другия пол – в бизнес план и личен контекст”, „ Изворът на женската сила”. Участвам в различни изследвания, свързани с влиянието на стреса и мотивацията. Автор съм на рeдица статии посветени на депресия,агресията, анорексия, алкохолната зависимост, както и на десетки статии посветени на отношенията между мъжете и жените. Такива бяха публикувани в 168 часа, Всичко за семейството, Космополитан. Редица са и предаванията, в които говоря по тези теми, за да дам повече информация на тези,които се нуждаят. Моят метод на работа е холистичен. В него търся индивидуални решения. Често си партнирам с различни специалисти, за да можем да дадем верни и цялостни решения. Като терапевт и треньор вярвам, че всеки човек има пълния потенциал да се справи с проблемите си. Аз само му помaгам да стигне до него. Вярвам, че душевните ни страдания и главоблъсканици, ни карат да порастваме, да се променяме и да заживеем по-качествено. Аз не съм „месия или всезнаещ”, но със сигурност знам да помагам на търсещите. Вярвам, че всеки в даден момент е нужно да се изправи пред най-голямото предизвикателство в живота си- Самият той. И че опознавайки се, приемайки се- заживяваме по-спокойтно и по-истински . С повече възможност да даваме и получаваме. Превръщаме се в истински лидери на живота си и най-накрая можем да го живеем с …удоволствие всеки ден.
No Comments