Анорексия и булимия. Съвети за родители и близки
Истина е, че много преди момичетата и момчетата да си признаят, че страдат от анорексия или булимия, родителите виждат белезите им. Често те са първите, които се обаждат и питат: Какво да правя? Нима трябва да чакам 100 години дъщеря ми да осъзнае, че е болна? Аз мога да я загубя дотогава? Държи се неадекватно, агресина е, не говори? Отчаяни сме, отказва всякакво лечение? Какво да правим?
Мотивът ми за заснемането на това видео е, че драмата на близките, които са свидетели на едно всекидневно самоубийство е не по-малка. Мотивът ми е ,че знам че е много трудно да намериш път към толкова объркана психика и чувства. Мотивът ми е, че адекватната подкрепа от страна на близките, може да е решаваща, за да пожелае страдащия лечение.
Всички казват ”Дайте им любов”, само че как? Това са въпросите накоито ще се постарая да отговоря в този клип.
Не си затваряйте очите пред болестта
Много от родителите виждат белезите, но им се иска да отдадат поведението на детето на тинейджърството, модата, просто суетата.
Наистина има случаи, в които се касае точно за това.
Но ако забележите все по-голямо вманиячаване на тема килограми, калории, фитнес. Или някои от следните поведения обадете се на специалист, с който да се консултирате.
Забележите ли някои от по-долу изброените симтоми,просто се свържете със специалист:
- Избягване на храни. Ядене предимно на зеленчуци и плодове.
- Хранене в малки чинийки, дробене на храната (анорексия)
- Редуване на периоди на гладуване с периоди на преяждане (булимия, хиперфагия)
- Избягване да се храни с други хора (с вас особенно )
- Продължително ходене. Всекидневно изтощително спортуване.
- Постоянно мерене на кантара или пълно нежелание да се премери.
- Страх от храната.
- Резки промени на теглото.
- Следи от повръщано
- Липса на големи количества храна (при булимия, хиперфагия). Скрита храна.
Това са част от признаците че е налице хранително разстройство.
Не се самозалъгвайте!
Често след поредния скандал, детето обещава да не прави повече така и вие се успокоявате.
Невъзможно е детето ви да изпълни обещанието си.
Това е така, тъй като анорексията и булимията не са въпрос на воля. С воля не могат да бъдат преборени. Това са тежки психически заболявания, които са провокирани от големи липси в живота на детето. Докато тези липси не бъдат запълнени то няма да се оправи и храненето ще продължи да бъде основна тема в живота му.
Така че не се заблуждавайте, а търсете помощ. Детето ви обещава , за да не ви разочарова, за да не му се карате, за да го оставите намира и то да има пространството да върши скришум това което го интересува: да не яде, да спортува много, да повръща и т.н.
Не се сърдете, че ви лъже! Не е нарочно, лъжите са част от болестта.
Едно е важно да осъзнаете като родител. Анорексията,Булимията,Хиперфагията не са безволие, не са прищявка, не са глезотия, не са инат. Това са болести, за които е нужно лечение.
Преодолейте чувството на срам , че дъщеря ви или сина ви са болни от анорексия и булимия.
Тези деца са често пример за околните .Те са добри, ученолюбиви, не правят издънки. Те са гордостта на мама и татко. И когато илюзията, че всичко е наред се пропука, шокът е голям. Неминуемо изниква въпроса, как да споделя че детето ми има толкова сериозен психичен проблем.Всичко го познаваха като ”Най-доброто дете на света”, а то се оказва че не е така.
Често то срам родителите започват да крият. Крият от приятелите си, от роднините си от учителите.
Това е голям стрес за вас. Стрес и за детто, защото му се налага и то да играе театри.
Да разбира се не целия свят трябва да научава че имате болно дете,но…
И на вас ви е нужна подкрепа. Финансова, морална, емоционална. Близките виждат промените, не зависимо дали ги криете или не. По-добр е да имате с кого да споделяте когато ви е трудно. Те също могат да ви помогнат.
Учителите са пък постоянно с детето. Те също имат наблюдение върху поведението му и могат да ви информират какво се случва с него.Така ,че и тях е по-добре да имате като съюзници отколкото да се чудите как да замаскирате.
Срамът няма да ви помогне! Всъщност няма от какво да ви е срам. Всяко четвърто момиче е изправено пред опасността анорексия, всяко пето пред опасността булимия.Това съвсем не са редки заболявания. Родителите на другите деца също имат проблеми с тях. Техните не са по-идеални от вашето.
Има много по-важни неща от това да браните имиджа си и този на детео.Защото когато се изправяте пред толкова тежък проблем, нито имиджа, нито криенето ще ви спаси,а единствено всеяческата помощ- на специалисти, на близки, финансова подкрепа, емоционална подкрепа на приятели.
Не се затваряйте! Достатъчно трудно е за да си причинявате още по-голям стрес. Потърсете съюзници и специалисти .
Вие не сте психотерапевт, а сaмо майка или татко.
Абсолютно безсмислено е да убеждавате детето че изглежда добре, че е красиво, че няма от какво да се страхува и може да хапне още малко ,че просто трябва да спре с тези килограми.
Тези поведения са плод на болестта. Тук убеждаването не върши никаква работа. Иска се лечение. Комплексно и продължително. Единственното което можете да направите като родител е да убедите детето че трябва да се лекува. Или ако не можете да потърсите помощ за вас , за да намерите правилния подход за убеждаване.
Защо се налага консултирането на родители при анорексия и булимия
Консултирането със специалисти ще ви даде:
- Правилни насоки от какви специалисти се нуждае детето ви. Всеки случай е индивидуален има такива които изискват екипна работа. Не губете време в лутане.
- Самата болест а и поведението на детето в понякога са абсолютно неразбираеми. Специалистът ще ви помогне да ги разбирате по добре
- Има ситуации в които е необходимо да знаете как да реагирате , за да не утежните съсътоянието още повече
- Дългото съжителство с болестта, разболява и вас. Може да се объркате за това какво е редно и какво не е. Разболява обстановката вкъщи- бащата абдикира, майката остава самотна в битките, другото дете остава без внимание и т.н. Това утежнява взаимоотношенията .Всички страдат и са сами. Затова и решенията се забавят, а ипроблемите стават все повече. Няма смисъл оттова. Вземете мерки.
- Самите родители имат безброй въпроси, на които няма кой да отговори. Самите родители имат нужда от подкрепа за тях е не по-малко трудно и изхабяващо.
Не губете време! Ако усетите, че не можете да се справите сами потърсете помощ. Това не ви прави луди, а отговорни.
Ако това видео ви е било полезно и имате допълнителни въпроси можете да се свържете с нашия терапевт Галя Мутафова чрез сайта feelgood.bg
4 Comments
-
-
Георги Михов November 15, 2016 at 9:50 pm
Здравейте, прапратихме вашия въпрос към нашия психолог Галя Мутафова от http://www.feelgood.bg. Тя ще се свърже с вас при първа възможност-
-
-
Елис March 23, 2017 at 1:56 pm
Здравейте,
Във фитнеса, който посещавам често виждам на групови тренировки една млада дама, чието телосложение е изключително слабо (не искам да казвам измършавяло, защото ми се струва грубо),но веднага ми направи впечатление, а и не само на мен.(т.е. не си въобразявам, наистина си личи, че има здравословен проблем). На тренировките, част от които посещаваме заедно с нея, тя винаги използва допълнителни тежести и прави по-сложните упражнения, не се притеснява от фигурата си, напротив, мисля, че дори се гордее с нея. Боли ме от факта, че жените в съблекалнята извръщат поглед, когато минават покрай нея. Не съм професионалист и не искам да и се бъркам, затова не съм говорила с нея. Говорено е с треньорите на тренировките и всички са запознати с нея, но никой нищо не и е казвал, не е говорил с нея, доколкото знам никой не проявява интерес да и помогне, да я разпита. Аз лично, искам да и помогна, но не съм сигурна, че мога да подбера правилния подход, така че да ме разбере и да не се “заключи” и да спре да посещава този фитнес (например). Днес се сетих за нещо, което може да е от полза, не само за нея, но и за всички жени, посещаващи тази фитнес зала (които не са малко). Изработването на плакат, който да показва какви са симптомите и последствията,които има върху организма и смъртоносната опасност, която е напълно реална, форма за контакт със специалисти. Готова съм да говоря с ръководството на фитнеса за поставянето им в съблекалните. Зная, че дамата има малко дете, което още повече ме ангажира и не искам да оставям нещата така. Искам да помогна, затова се обръщам И към вас!
Ако имате други идеи, съвети, моля ви да ги споделите, аз, разбира се ще продължавам да търся начини да помогна.
Това доколко сме добри и стойностни хора се определя от ЕЖЕДНЕВНИЯ избор да не оставаме безразлични към проблемите, коите виждаме около себе си.Благодаря ви предварително!
-
Георги Михов March 25, 2017 at 8:33 pm
Доста трудно ще ви е да стигнете до нея.Тя вече е заключена.Разбира се ако завържете контакт, без да засяга те темата с времето може и да ви сподели. И тогава може да изразите впечатленията си. Само, когато те сами се отворят за контакт и споделяне, може да се постигне чуваемост.Ако тръгнете директно ще я затворите повече.
Плакат е добра форма.
-
Leave a Reply to Донка Иванова Cancel reply
You must be logged in to post a comment.
Здравейте ! Аз съм майката на Кристина Иванова , която мисля ,че има анорексия . Гледах вашите клипове ,но не мога да се справя . Кристина е на 30 години. Не се харесва .Казва ,че прилича на мъж ,защото има широки рамене и тесен ханш . В момента килограмите и са сигурно между 20 и 30 . Не иска да се качва на кантара. Решила е да се самоубива . Не пие и вода . Сменила е ден с нощ . През деня спи ,а през ноща бодува – стои в леглото и отказва да ляга да спи. Казва ,че не може . Не работи. Опита на две места ,но е бавна и несигурна.и се отказа да работи. Беше екскурзовод едно лято и администратор на хотел ,където някой и е казал ,че е мн.грозна и я е снимал с камера .Така ,тя се шокира и започва да не се справя с регистрациите – забава се . После се опита да пее ,което е мечтата и ,но и там не успя ,защото няма необходимото обучение и вече отказва всякаква работа Вечер едва я карам да хапне по малко.сигурно котката яде повече. Казва още ,че за нищо не става и каквото е започнала ,не е могла да се справи с него. Не желае да вижда хора . Не може да слуша говор . Вече девети ден червата и не помръдват,но може би от неядене и не пиене на течности
Бях на работа далеч от дома и не можех да да я наблюдавам. Единствената ми връзка бе скайпа ,но не виждах промените . Лицата се виждат по – големи. Когато се върнах картината бе ужасяваща . Каза ,че цяло лято не е излизала от дома и почти не се е хранела . С баща и сме разделени и той не се интересува от нас . Не е плащала четири месеца осигуровките си и си нарочно и си скри л.карта и аз в момента не мога да ги платя .
Чувствам се безсилна .
Моля помогнете . Живеем в Бургас . Как да се свържа с вас? Какъв е адреса на кабинета ви ?
С поздрав : Д Иванова