Как да предизвикаме желание за лечение у детето при анорексия и булимия?

За да предразположите дете си към лечение на анорексия и булимия са необходими 2 неща:

  1. Да се справите с чувството на безсилие, гняв, паника, когато разберете, че детето ви е болно.
  2. Да се намесите в точния момент.

Истински съчувствам на родителите, които са изправени пред това предизвикателство.  Не е лесно да разбереш ,че детето ти е болно. Още по-трудно е да се пребориш със собствените си емоции, за да си адекватен и да можеш да му помогнеш.

И безсилието и гнева и паниката са плод на страха , че ще загубите детето си. Това няма да се случи, ако вземете адекватни мерки.

Нормално е да ви е страх.Това е човешко чувство. То има няколко прояви:

  •  Гняв. Гневни сте на детето, че то не може да се справи с проблема само и ви причинява такава болка.

Разбирам ви, но е нужно да разберете, че то не може да се справи с проблема само. Вътрешно болните знаят,че не нещо не е наред.Вътрешно те искат да преодолеят собствените си страхове, вътрешно искат да живеят нормално, но незнаят как.

Анорексията и булимията са плод на проблеми в общуването с другите. Тези момичета и момчета не знаят как да поискат, как да се защитат, как да отстоят себе си.Самочувствието им е ниско.Самокритичността им е болезнено висока.Отношенията им с другия пол са безплодни, тежки, често напълно избягвани от срам , от незнание какво да правят, от неприемане  на женската и мъжката роля във връзката. Общуването им с тях самите е нарушено.Често не знаят какво искат, правят се че не ги вълнува живота на тъпите им съученици. Правят се на по- възрастни откокото са.

И много други. Докато тези проблеми съществуват, детето не може да се справи с хранителния проблем. Храната, винаги ще бъде безумно важна и ще замества живите хора. Тя ще бъде мразена, обичана, отхвърляна, но не и приемана като просто храна. Тя ще е живота, който нямат.Тя ще е единствения източник на удоволствие.

Терапията се състои в решаването на същинските проблеми с хората. Когато другите станат източник на удоволствие, източник на емоции. Когато живота стане интересен, пикантен, радостен, жив, тогава храната остава само храна и не е толкова важна.

Така ,че не им се сърдете. Те самите не съзнават, защо им се случва всичко това. Дори и да г о разберат, не знаят как да се справят.

  • Чувството ви на безсилие идва от това, че като че ли сте с вързани ръце. Забраните не действат, не можете да насилвате нещата да се променят.И да молите детето да се оправи и да се лекува ако то не е съгласно не можете да го замъкнете в лекарския кабинет на сила.Отвсякъде ви повтарят, че то сам трябва да реши.само дето то не решава, даже не допуска да му говорите затова.

Всъщност има какво да направите. Важна е намесата ви в точния момент.

Има моменти в болестта, в които колкото и да гововрите за лечение момичето и момчето няма да ви чуят. Tова са моментите, когато се чувстват добре, отслабват, още са в силата си и смятат , че така им  е по-добре. Но  все пак има моменти, в които детето е по- податливо да осъзнае, че проблемът е сериозен . Нормалния ход на болестта е в това да си мислиш, че можеш сам и да не допускаш никой да ти говори, след което да видиш ,че не се справяш,  да се отчаяш,  да преживееш криза.

Кризата е момент на разтърсване и на осъзнаване , че това, което правиш, не те води до там, до където искаш. Това са и моментите, в които според мен децата, страдащи от анорексия и булимия, са по-склонни да видят проблема, да осъзнаят нуждата си от помощ и да погледнат на родителя не като на враг.

Белези на кризата при анорексия и булимия:

  • Плач
  • Отчаяние
  • Споделяне, че не може да се справи. Че се чувства безсилно, че нищо не върви.

Когато се случи това. Първо оставете детето да се изкаже и слушайте, без да му отнемате думата.  Изразете любовта си с думи, с прегръдка, без нравоучения. Покажете на детето , че ви пука за него и че разбирате чувствата му.  А когато малко се поуспокои с много голямо разбиране, с голяма любов и готовност да помогнете, можете да отворите разговора за лечение.

Просто заявете, че искате да помогнете. Че и на вас ви е болезнено да виждате страданието и че ви се иска да направите нещо. Питайте какво да направитеПомолете го да ви каже от какво има нужда. Поговорете за това да откриете специалист, просто за консултация.   Въвлечете го в търсенето.  Ако тръгне да се противи. Питайте: от какво те е страх ? А след като сподели просто кажете, че ще бъдете до него.

Паниката

Паниката е най-лошия ви съветник. Опасноста я има, но ако вие гледате само към неяще бъдете неадекватни. Гледайте към възможностите за лечение. Не вихрете лоши сценарии в глявата си. Те няма да ви помогнат. В карйна сметка има излекувани. Има оцелели. Това са дългогодишни заболявания. В които има много моменти, в които детето може да вземе решение да се лекува и вие да го подкрепите в това. Така, че нищо не е изгубено! Живота е странно нещо. Той винаги намира начин да си проправи път. Инстинкта за самосъхранение е може би най-силното в човека и ако не днес, то утре ще проговори. Проговаря в кризите на болестта. Тогава ,когато самото дете ви търси, самото то споделя че не може повече така и иска да се справи. Тогава почвата е податлива. Имайте търпение, имайте нюх. Наблюдавайте. Отнасяйте се с разбиране към болестта, изразявайте го и тези моменти ще дойдат. А когато дойдат деликатно, без поучения, без гняв, а с обич. Както една майка води прохождащото дете просто  го насочете  към лечение.

През цялото време, ако ви е нужна подкрепа, ако усетите че не се справяте, че вашите реакции предизвикват повече дистанция отколкото близост. Ако усетите,че не можете да овладеете собствените си страхове, потърсете помощ за себе си.

Консултирайте се със специалист. Това е не защото вие сте луда, а защото е достатъчно тежко предизвикателство да си майка или баща на болно дете. Иска се много сила, адекватност и търпение. Пътя не е лек и всеки може да има нужда от подкрепа и адекватен съвет.

Ако това видео ви е било полезно и търсите консултация от специалист можете да се свържете с нашия психолог Галя Мутафова и да разгледате сайта feelgood.bg

За Автора - Галя Мутафова

Казвам се Галя Мутафова и съм дипломиран психолог и магистър по „Социална психология”. Вярвам, че да си психотерапевт е огромна отговорност, затова и преминах четиригодишна специализация по психотелесна терапия към Института за психотелесна терапия, гр.София. Обучение сертифицирано от Европейската асоциация по психотерапия. В него изучих методи в лечението на различни видове заболявания като депресия, тревожност, анорексия, булимия, както и в семейната терапия. Но опита ми в терапията не идва само от книгите, учебниците и многобройните тренинги, в които съм градила себе си като личност и терапевт. Опитът ми идва от „първоизточника”, т.е. от мен самата. Прекарах повече от 5 години в борба с едно от най- коварните и смъртоносни заболявания – булимия (За тези, които не знаят: ядеш и повръщаш, а целия ти живот се върти само около харната и нищо, нищо друго. Успеваемостта на лечение в световен план е 35 %). Затова мога да твърдя, че познавам болката, борбата за оцеляване, както и „странните завои” на нашата психика не само отвън, не само на книга, но и отвътре. Познавам първоначалното неразбиране какво ти се случва, милиардите безуспешни опити да приложиш вече познатите ти схеми; разочарованието; затъването; опита да се приспособиш към проблема; рушенето на важни взаимоотношения; неразбирането, което получаваш от света. Опитът ми показа, че тези преживявания са характерни за всеки, който е изправен пред тежка криза в живота си. Независимо какво причинява тази криза- тревожност, зависимости, семейни проблеми, депресия, физически проблеми. От нея се излиза, прибавяйки си нови познания, нови навици и нови поведения към външния свят. Само така е възможно да излезем печeливши, да се преборим с проблемите и да сме по-щастливи отпреди. Вече шест години помагам на моите клиенти да извървят собствения си път на „оздравяване”. Сертифициран НЛП-мастър съм и част от екипа на Института по НЛП, където водя тренинги: ”Как да влияем на другия пол – в бизнес план и личен контекст”, „ Изворът на женската сила”. Участвам в различни изследвания, свързани с влиянието на стреса и мотивацията. Автор съм на рeдица статии посветени на депресия,агресията, анорексия, алкохолната зависимост, както и на десетки статии посветени на отношенията между мъжете и жените. Такива бяха публикувани в 168 часа, Всичко за семейството, Космополитан. Редица са и предаванията, в които говоря по тези теми, за да дам повече информация на тези,които се нуждаят. Моят метод на работа е холистичен. В него търся индивидуални решения. Често си партнирам с различни специалисти, за да можем да дадем верни и цялостни решения. Като терапевт и треньор вярвам, че всеки човек има пълния потенциал да се справи с проблемите си. Аз само му помaгам да стигне до него. Вярвам, че душевните ни страдания и главоблъсканици, ни карат да порастваме, да се променяме и да заживеем по-качествено. Аз не съм „месия или всезнаещ”, но със сигурност знам да помагам на търсещите. Вярвам, че всеки в даден момент е нужно да се изправи пред най-голямото предизвикателство в живота си- Самият той. И че опознавайки се, приемайки се- заживяваме по-спокойтно и по-истински . С повече възможност да даваме и получаваме. Превръщаме се в истински лидери на живота си и най-накрая можем да го живеем с …удоволствие всеки ден.

3 Comments

  • Деспа Маркова January 25, 2017 at 10:47 am

    Здравейте искам да се свържа с психолог Галя Мутафова,за да си поговорим относно дъщеря ми.Тя е на 40 години със дете на 11 и е анорексичка.Има поставена диагноза,но не иска да влиза в болницата за лечение.Кажете как да подходим,за да и помогнем?

    • Георги Михов January 25, 2017 at 9:24 pm

      Здравейте, прапратихме вашия въпрос към нашия психолог Галя Мутафова от http://www.feelgood.bg. Тя ще се свърже с вас при първа възможност-

    • Галя Мутафова January 26, 2017 at 9:51 pm

      Здравейте, решението да се потърси лечение е един от най-трудните етапи. Затова и на сайта си http://www.feelgood.bg, съм публикувала много статии и видеа затова как родителя или близкия да предизвика желание лечение.Много често самите родители посещават консултации при мен, за да изготвят вярната стратегия към своето дете.Това също е вариянт.Пробвайте това, което съм писала като съвети към родители.Ако не доведе до успех можете да ми се обадите на тел.0885 81 50 76,за да открием индивидуален подход към дъщеря ви. Най-важното в случая е тя да потърси помощ.

Остави коментар

You must be logged in to post a comment.