Как да предизвикаме желание за лечение у детето при анорексия и булимия?

За да предразположите дете си към лечение на анорексия и булимия са необходими 2 неща:

1. Да се справите с чувството на безсилие, гняв, паника, когато разберете, че детето ви е болно.
2. Да се намесите в точния момент.

Истински съчувствам на родителите, които са изправени пред това предизвикателство.  Не е лесно да разбереш ,че детето ти е болно. Още по-трудно е да се пребориш със собствените си емоции, за да си адекватен и да можеш да му помогнеш.

И безсилието и гнева и паниката са плод на страха , че ще загубите детето си. Това няма да се случи, ако вземете адекватни мерки.

Нормално е да ви е страх.Това е човешко чувство. То има няколко прояви:

•  Гняв. Гневни сте на детето, че то не може да се справи с проблема само и ви причинява такава болка.

Разбирам ви, но е нужно да разберете, че то не може да се справи с проблема само. Вътрешно болните знаят,че не нещо не е наред.Вътрешно те искат да преодолеят собствените си страхове, вътрешно искат да живеят нормално, но незнаят как.

Анорексията и булимията са плод на проблеми в общуването с другите. Тези момичета и момчета не знаят как да поискат, как да се защитат, как да отстоят себе си.Самочувствието им е ниско.Самокритичността им е болезнено висока.Отношенията им с другия пол са безплодни, тежки, често напълно избягвани от срам , от незнание какво да правят, от неприемане  на женската и мъжката роля във връзката. Общуването им с тях самите е нарушено.Често не знаят какво искат, правят се че не ги вълнува живота на тъпите им съученици. Правят се на по- възрастни откокото са.

И много други. Докато тези проблеми съществуват, детето не може да се справи с хранителния проблем. Храната, винаги ще бъде безумно важна и ще замества живите хора. Тя ще бъде мразена, обичана, отхвърляна, но не и приемана като просто храна. Тя ще е живота, който нямат.Тя ще е единствения източник на удоволствие.

Терапията се състои в решаването на същинските проблеми с хората. Когато другите станат източник на удоволствие, източник на емоции. Когато живота стане интересен, пикантен, радостен, жив, тогава храната остава само храна и не е толкова важна.

Така ,че не им се сърдете. Те самите не съзнават, защо им се случва всичко това. Дори и да г о разберат, не знаят как да се справят.

• Чувството ви на безсилие идва от това, че като че ли сте с вързани ръце. Забраните не действат, не можете да насилвате нещата да се променят.И да молите детето да се оправи и да се лекува ако то не е съгласно не можете да го замъкнете в лекарския кабинет на сила.Отвсякъде ви повтарят, че то сам трябва да реши.само дето то не решава, даже не допуска да му говорите затова.

Всъщност има какво да направите. Важна е намесата ви в точния момент.

Има моменти в болестта, в които колкото и да гововрите за лечение момичето и момчето няма да ви чуят. Tова са моментите, когато се чувстват добре, отслабват, още са в силата си и смятат , че така им  е по-добре. Но  все пак има моменти, в които детето е по- податливо да осъзнае, че проблемът е сериозен . Нормалния ход на болестта е в това да си мислиш, че можеш сам и да не допускаш никой да ти говори, след което да видиш ,че не се справяш,  да се отчаяш,  да преживееш криза.

Кризата е момент на разтърсване и на осъзнаване , че това, което правиш, не те води до там, до където искаш. Това са и моментите, в които според мен децата, страдащи от анорексия и булимия, са по-склонни да видят проблема, да осъзнаят нуждата си от помощ и да погледнат на родителя не като на враг.

Белези на кризата при анорексия и булимия:

• Плач
• Отчаяние
• Споделяне, че не може да се справи. Че се чувства безсилно, че нищо не върви.

Когато се случи това. Първо оставете детето да се изкаже и слушайте, без да му отнемате думата.  Изразете любовта си с думи, с прегръдка, без нравоучения. Покажете на детето , че ви пука за него и че разбирате чувствата му.  А когато малко се поуспокои с много голямо разбиране, с голяма любов и готовност да помогнете, можете да отворите разговора за лечение.

Просто заявете, че искате да помогнете. Че и на вас ви е болезнено да виждате страданието и че ви се иска да направите нещо. Питайте какво да направите.  Помолете го да ви каже от какво има нужда. Поговорете за това да откриете специалист, просто за консултация.   Въвлечете го в търсенето.  Ако тръгне да се противи. Питайте: от какво те е страх ? А след като сподели просто кажете, че ще бъдете до него.

Паниката

Паниката е най-лошия ви съветник. Опасноста я има, но ако вие гледате само към неяще бъдете неадекватни. Гледайте към възможностите за лечение. Не вихрете лоши сценарии в глявата си. Те няма да ви помогнат. В карйна сметка има излекувани. Има оцелели. Това са дългогодишни заболявания. В които има много моменти, в които детето може да вземе решение да се лекува и вие да го подкрепите в това. Така, че нищо не е изгубено! Живота е странно нещо. Той винаги намира начин да си проправи път. Инстинкта за самосъхранение е може би най-силното в човека и ако не днес, то утре ще проговори. Проговаря в кризите на болестта. Тогава ,когато самото дете ви търси, самото то споделя че не може повече така и иска да се справи. Тогава почвата е податлива. Имайте търпение, имайте нюх. Наблюдавайте. Отнасяйте се с разбиране към болестта, изразявайте го и тези моменти ще дойдат. А когато дойдат деликатно, без поучения, без гняв, а с обич. Както една майка води прохождащото дете просто  го насочете  към лечение.

През цялото време, ако ви е нужна подкрепа, ако усетите че не се справяте, че вашите реакции предизвикват повече дистанция отколкото близост. Ако усетите,че не можете да овладеете собствените си страхове, потърсете помощ за себе си.

Консултирайте се със специалист. Това е не защото вие сте луда, а защото е достатъчно тежко предизвикателство да си майка или баща на болно дете. Иска се много сила, адекватност и търпение. Пътя не е лек и всеки може да има нужда от подкрепа и адекватен съвет.

Ако това видео ви е било полезно и търсите консултация от специалист можете да се свържете с нашия психолог Галя Мутафова и да разгледате сайта feelgood.bg